ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО В СИНЕМОРЕЦ

Ако сте решили сте да пътувате до Синеморец, заповядайте в къщата на Георги Диков. Предлагаме Ви почивка без излишен лукс, на умерени цени. Тиха и спокойна атмосфера, съчетани с чистия въздух и красотата на природата, ще направят престоят ви незабравим !

Голямото богатство на Синеморец са неговите плажове, запазили дивата си девствена природа. Селото има пет плажа, три от които са разположени много близо до него. Северният плаж се намира в широк открит залив, а пясъчната му ивица е своеобразен “разделител” между морето и река Велека. В единия му край е живописното устие на реката. Южният плаж, наричан още “Бутамята” е охраняем и е най-посещаван. Почиства се редовно, предлагат се чадъри под наем и водни колела, а в няколко малки заведения – храна, напитки, сладолед. Има широка пясъчна ивица и е заобиколен от гора. Плажът “Липите” се намира на 20мин. път пеша от селото в посока юг. Той е слабо посещаван, заобиколен от гъста гора. “Листи” е на около 3,5км на юг, достъпен е само пеша. “Силистар” е последният плаж преди границата с Турция. Разположен е на 5,5км южно от Синеморец, в левия му край е река Силистар. Гората докосва пясъчната ивица. Странджа планина, нейните непокътнати гори и голямото видово разнообразие запленяват с неповторими гледки зажаднелия за естествена красота човешки поглед.

На север от селото е устието на Велека – според всички данни – най-чистата река в България. Тя извира от турската част на Странджа и е дълга общо 147км. Реката е богата на риба, установени са около 30 вида. По цялото ú поречие се простират т.нар. “лонгозни гори” – екзотична гъста горска растителност, срещаща се само около реките по Черноморието. Наблюдават се също застрашените видове елша, бамбук, жълти водни лилии и др. Реката е плвателна в десеткилометровата зона от устието до местността “Царското кладенче”.

Като пристигнете в Синеморец, и не знаете къде да отседнете, ние Ви каним в къщата на Георги Диков. Построена през 2000г., тя отговаря на всички съвременни изисквания за една пълноценна почивка. Уверяваме Ви, че любезното отношение на домакините и чистотата в този дом ще направят престоя Ви наистина приятен. За допълнителна информация и резервация можете да се обадите на.:

0590 66041  – дом. телефон  или мобилен -  0887 380 497 -   г-жа Костадинова This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА”

Село Синеморец е част от Природен парк „Странджа”. Той е най-голямата защитена територия в Република България –1161 кв.км – представляващи над 1 % от територията на страната. Обхваща българската част на Странджа планина, като на юг граничи с Турция, а на изток - с Черно море.

Паркът е защитена територия с най-голямо видово разнообразие във всички биологични групи. „Странджа” е и единственият природен парк, който включва част от българското Чеоморие – 30 км между Царево и Резово, както и населени места. Той има европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги и световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горите, представляващи 80 % от общата му площ. Броят на реликтни видове в Странджа е голям - 64, като седем от тях се срещат в Европейската общност единствено тук - зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника. Зелениката - символ на планината, в далечното минало е била разпространена на север чак до Скандинавския полуостров. Понастоящем се е запазила единствено тук и в кавказката област. Над Странджа преминава и вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – ViaPontica. Общият брой на видовете местообитания е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.

Създаден е като природен парк през 1995 г. по инициатива на група български природозащитници и лесовъди. Целта е да се опази неповторимата странджанска природа – уникални екосистеми и биоразнообразие, както и да се съхранят самобитните фолклор, култура и историческо наследство. За по-доброто опазване на природното богатство, в парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности. Сред тях е „Силкосия”(396 ха) - първият резерват в България, обявен още през 1933 год. На срещата си в швейцарския град Люцерн през 1992 г. министрите на околната среда на Европа обявяват Странджа за една от петте приоритетни за опазване територии от Централна и Източна Европа. Разположението на парка на границата между България и Турция поставя територията във фокуса на регионалната политика за трансгранично сътрудничество и създава възможности за развитие на партньорства в областта на природозащитата. Днес цялата територия на Природен парк “Странджа” е включена в международната екологична мрежа Натура 2000.

Особеното разположение на парка на подстъпите на Европа към Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план. Странджа е специфична етнокултурна област със съхранени до днес уникални за страната традиции и обичаи, местен бит и говор. Богатството от паметници на културата от всички исторически епохи допълва специфичния и дух.

Поради местоположението си Синеморец е също така част от защитените местности „Велека” и „Силистар”.

Защитена местност “Велека” е с площ 1546,3 ха. Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на реката, където тя преминава през карстов район и образува множество меандри. Реката и нейната долина се характеризират с разнообразен животински свят - във вековните девствени гори и скалисти склонове намират убежище много птици – скален орел, който на територията на България единствено в Странджа гнезди по дървета, черен щъркел, египетски лешояд, сива чапла, голяма бяла чапла, корморани, гмурци, земеродно рибарче. В река Велека са установени 32 вида риби – балканска пъстърва, лупавец, речен кефал, лещанка, кротуша, кримска мряна, резовска брияна, говедарка, горчивка, речна змиорка, плоскоглаво попче, шаран, атерина, триигла бодливка и много други, а три от установените видове са включени в Червената книга на България. Тук се намира и една от най-добре запазените в Европа популации на видрата. По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите вида делфини, срещащи се в Черно море и тюленът монах (световно застрашен). Северно от Синеморец е защитената местност “Устие на р.Велека” с изключително красив крайбрежен ландшафт, интересни скални образувания, сред които най-атрактивни са “Сфинксът”, “Гълъбите” и “Разделената канара”.

Защитена местност “Силистар”има площ 773 ха. Разположена е между селата Синеморец и Резово покрай живописния и силно разчленен  морски бряг. Името си дължи на едноименната малка река, която се влива в Черно море. Това е най-богатата местност по отношение броя на растителни видове за единица площ в България. Тук се намират едни от последните оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. В залива Липите причудливите стволове на дърветата достигат до самата пясъчната ивица. Разпространени в защитената местност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други.

Осемнадесет от видовете риби, регистрирани и в двете защитени местности, обитават и крайбрежните морски води. От тях морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са включени в Червената книга на България. В местността Бутамята могат да се видят орхидеи и лопени, а по цялото крайбрежие - причудливо деформирани от морския вятър дървета.

Допълнителна информация за природен парк "Странджа" можете да намерите на www.discoverstrandja.com

 

РИБОЛОВ

Синеморец предлага чудесни възможности за морски и речен риболов. Десетки летовници предпочитат, вместо да се посещават плажовете, да се отдадат на любимото си хоби с въдица в ръка. Пишейки за речен риболов, не можем да не споменем една от големите реки, вливащи се в Черно море, най-чистата и най-красивата - Велека.

Велека е най-голямата и дълга река в Странджа (147 км). Извира от вр. Демиркапу в турската част на планината и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с.Стоилово. След с.Звездец променя облика си – тече спокойно, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Влива се в морето през лиман, отделен от морето с пясъчна ивица при село Синеморец. Плавателна е в десеткилометровата зона от устието си до местността Царското кладенче. Последните завои на Велека преди устието предлагат отлични възможности за риболов, който да съчетаете и със слънчеви бани. Най-предпочитаните места за риболов са около моста и на голямата пясъчна дюна, която разделя реката от морето – там сте и рибар, и на море. Водите на Велека са богати на риба – срещат се над 30 вида сладководни риби, а покрай устието и някои морски екземпляри, които лакомо търсят храна сред богатите води на реката. Във Велека се срещат речен и морски кефал, белица, балканска пъстърва, лупавец, лещанка, костур, лин, кротуша, мряна, резовска брияна, сом, говедарка, слънчева риба, уклей, морунаш, червеноперка, речна змиорка, плоскоглаво попче, див шаран, атерина, триигла бодливка и много други. От тях в Червената книга на България са включени змиорка, лупавец и триигла бодливка. Най-често се среща кефал. Лупавецът е изключително рядък вид, среща се единствено тук. В близост до моста на Синеморец дълбочините на места са по над 5 м, и се случва освен лупавец на стръвта да налети и някой едър шаран или морски кефал. Нагоре по течението има още стотици уникално красиви и удобни места за риболов. За съжаление вилнеят и бракониери, които често пускат мрежи по цялото протежение на реката. Въпреки това все още има достатъчно количество риба. При силно вълнение голямата пясъчна дюна затваря устието на реката. Така нивото започва да се вдига и след няколко дни се "отпушва". Тогава от морето влизат и много морски кефали, които обаче се ловят трудно. Кълват само в определени дни, най-често на блатен червей на бомбарда. Точно по начина, по който се лови и зарган. Реката е доста широка и позволява риболов с бомбарда. Около устието от едната страна е плажът, а успоредно на него е реката. Често жени и деца се пекат откъм морето, а мъжете замятат въдици в реката направо от пясъка. В района на Силистар между Синеморец и Резово също има подобна, но доста по-малка река, в която се ловят морски кефали. Налитат на морски и на торен червей. На Резовска река, досами границата с Турция, също има рибари, но там ловят предимно дребна риба. Има дни, в които морските кефали, обитаващи тези реки, започват да се хранят и става уникално силен риболов. Има обаче и такива, в които само може да се наблюдавате скоковете им над водата, без усетите и едно кълване.

Тъй като поречието на реката е защитена територия, Ви призоваваме да се наслаждавате на красотата й, без да я накърнявате. Не са много местата в страната ни, притежаващи девствената прелест на Велека и Странджа планина, за това нашият призив е опазването на природата да не създава конфликт с представите ни за приятно прекарване.

За любителите на морския риболов също има достатъчно забавления. От скалистите брегове на морето с въдица могат да се хванат чудни екземпляри морски кефал, както и зарган, сафрид, чернокоп и попчета. В Черно море се срещат също така илария, паламуд, лефер, лаврак, карагьоз, пеленгас, платерина, калкан, есетра, черноморска акула, писия, морска котка, морска лисица, барбун, чига, делфин, моруна, скорпид, хамсия, цаца и др.

Най-опасната риба в Черно море е морският дракон. Прилича на попче, но по гърба и отстрани има остри шипове, свързани с отровни жлези. Убождането е болезнено, но не смъртоносно. Ако пострадалият не е алергичен се стига до зачервяване, само в отделни случаи са възможни тежки алергични реакции.

Ето и някои подробности за отделните по-разпространени видове:

Сафридът е стадна топлолюбива риба. Появява се масово в наши води през втората половина на май, а в разпръснати групи се наблюдава през цялото лято. Обикновено от началото на октомври образува по-плътни стада и до края на ноември напуска нашата акватория. Размножава се през май – август. Нараства по-ускорено през първите две години, когато дължината му варира между 10 и 14 см.

Хамсията е един от най-многочислените топлолюбиви видове риби в Черно море, където става обект на риболов през втората половина на пролетта. Размножителния и период е от края на пролетта до края на лятото. Храни се със зоопланктон, а самата тя представлява основен хранителен обект за всички хищни риби.

В черноморския ни риболов днес основно значение има цацата (копърка, шпрот). Това е студенолюбив пелагичен вид, разпространен целогодишно в акваторията пред нашия бряг. През пролетните месеци се появява в прибрежната зона и става обект на лов от даляните. Размножава се в откритите части на морето и в крайбрежната зона главно през периода ноември - март. Най-бързо нараства през първата година до дължина 8 -10 см.
Карагьозът е другата селдова риба след цацата, която представлява интерес за нашия риболов. Зимува на юг, но главно през април-май приближава нашата крайбрежна зона и тогава се лови от даляните. Навлиза за размножаване във водите на река Дунав, достига дължина 35 - 38 см. В ранна възраст се храни с планктон, по-късно преминава към хищничество.

Кефалът преди се ловеше главно в някои от крайморските ни езера и заливните акватории. Сега количествата му са силно намалели. Достига дъжина 70 - 75 см. Размножава се в откритоморските райони главно през втората половина на лятото. Лови се заедно с иларията и платерината.

Калканът се ползува с най-голяма популярност между дънните риби от Черно море. Има сплеснато, ромбовидно тяло, осеяно с шиповидни плочки. Зимува на дълбочина 70 - 90 метра. През пролетта мигрира за размножаване към крайбрежната зона и тогава се лови в най-големи количества. Калканът е най-плодовитата черноморска риба, но въпреки това запасът му не е голям и върху лова му съществуват строги ограничения. Като размери достига 80 - 85 см.

 

Веломаршрут край черноморския бряг на парка


Дирекцията на ПП ”Странджа” изгражда веломаршрут край черноморския бряг на парка

С подписването на договора за финансиране между Дирекцията на природния парк и МОСВ започна изграждането на кръгов веломаршрут „Устието на река Велека – м. Царското кладенче – с. Бродилово – ЗМ Устие на река Велека”. Кръговият веломаршрут е с дължина 35 км и преминава през землищата на селата Синеморец и Бродилово, Община Царево, и територията на ЗМ „Устието на река Велека”.

Подготвя се маркирането и монтиране на информационни табели. В близките месеци предстои и изработката на триизмерна дигитална карта на трасето и вграждане в уеб среда, разработване и отпечатване на информационна брошура.

Основна част от проекта е разработването на цялостна концепция за развитието на велотуризма в Природен парк „Странджа” и създаване на регионална мрежа от информационни центрове за най-голямата защитена територия в България.

Проект „Изграждане на кръгов веломаршрут „Устието на река Велека – м. Царското кладенче – с. Бродилово – ЗМ” Устие на река Велека” и развитие на регионална мрежа от информационни центрове на парка” е финансиран от Княжество Монако чрез МОСВ. Общата му стойност е 39, 970 лв., продължителност 10 месеца.

За допълнителна информация:

Мария Патронова – ръководител на проекта ДПП”Странджа”
гр. Малко Търново, ул.”Янко Маслинков” 1
e-mail This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
източник - www.strandja.bg